Нов адрес на блога - нови възможности за неговите читатели!

Здравейте, приятели,

Блогът ChallengingTheLaw има нов дом:

http://challengingthelaw.com

Там може да видите всички публикувани до момента статии, както и да прочетете най-новите сред тях.

Новият адрес предлага и нова организация и нови възможности за търсене и ползване на съдържащата се в блога информация

Опитах се с промените да направя публикаците по-достъпни и по-добре организрани. Надявам се, че съм успял :)

Поздрави и до нови срещи!

Стоян Ставру

Вещноправна стабилност на принудителното изпълнение

При условията на икономическа криза въпросите на принудителното изпълнение са повече от актуални. Събирането на вземания винаги е било свързано с редица трудности и опасности, които законодателят е уреждал по различни начини. С приемането на ГПК от 2007 г. се въведоха редица промени и в областта на принудителното изпълнение, чиято основна цел е осигуряването на по-голяма ефективност на изпълнителното производство. Едни от най-важните мерки за постигането на тази цел са ограничаването на възможността за обжалване на действията по изпълнението и адекватното разрешаване на конкуренцията между няколко паралелно протичащи изпълнителни производства (което стана възможно в резултат от уреждането на частното съдебно изпълнение – ЗЧИ). Именно тези мерки ще бъдат разгледани по-долу.

jesus-is-savior.com

Обжалване на действията на съдебния изпълнител

Обжалването на действията/бездействията на съдебния изпълнител е ограничено в три аспекта (чл. 435 ГПК):

- лимитативно изброяване на действията/бездействията, които подлежат на обжалване;

- ограничена легитимация на лицата, които могат да обжалват действията/бездействията на съдебния изпълнител;

- изчерпателност на основанията за обжалване на действията/бездействията на съдебния изпълнител.
Тези ограничения могат да бъдат представени по следния начин:

Цялата статия прочетете на следния адрес:

http://challengingthelaw.com/?p=311

Приятно четене!

Съгласието при лечение и при телесна модификация

Съгласие за лечение

Съгласието на пациента с осъществяваната спрямо него медицинска интервенция е ключовият фактор, който превръща последната от посегателство спрямо личната неприкосновеност и телесния интегритет на човека в една от най-хуманните дейности, насочена към възстановяването и поддържането на здравето на пациента. С изключение на изрично предвидените от закона случаи: при оказване на спешна медицинска помощ, при сурогатно изразяване на съгласие и при прилагането на различните мерки на медицинска принуда, всяка форма на медицинско въздействие е юридически допустима единствено със съгласието на лицето, спрямо което тя се предприема.

Съгласието превръща „потърпевшия“ в „пациент“. В противен случай е налице неправомерно поведение.

emergentteletherapy.com

Ако в резултат от извършената без  получаване на информирано съгласие интервенция за лицето настъпят определени неблагоприятни последици, свързани с влошаване на здравословното му състояние – било то имуществени (заплащане на допълнително лечение), или неимуществени (физическа и/или психическа болка и страдания), то ще има право на имуществено обезщетение за причинените му от непозволеното увреждане вреди.

Ако обаче в резултат от тази интервенция настъпят благоприятни за лицето последици, свързани с подобряване на здравословното му състояние – които отново могат да бъдат както имуществени (възстановена работоспособност и доходи), така и неимуществени (по-пълноценен живот, общуване), се поставя въпросът дали осъществилият въздействието правен субект трябва да бъде санкциониран?

Цялата статия прочетете на следния адрес:

http://challengingthelaw.com/?p=258

Приятно четене!

Още веднъж за завета на владение

  (в отговор на проф. Владимир Петров)

10minuteastronomy.wordpress.com

В началото на 21-ви век, когато космическата ера вече е период в историята на човечеството, когато компютърните и биотехнологиите са част от ежедневието на хората, когато комуникациите са по-бързи от всякога, а нововъведенията заливат всички области на обществото ни, задачата на законодателя да дава адекватна и своевременна правна уредба се превръща в истинско предизвикателство. Практиката често изпреварва развитието на правото, което разполага с все по-кратко време за реакция. Развитието на социалните отношения е по-динамично от всякога и това налага известно преосмисляне на характерния за някои области на правото консерватизъм[1]. Струва ми се, че възприемането в тази ситуация на позицията „нищо ново под слънцето“ не отчита спецификата и множеството особености на времето, в което живеем, и в определена степен възпрепятства адекватното правно регулиране. Разбира се, огромният опит на човечеството е безценен съветник при справянето с новите предизвикателства.

Проф. д.ю.н. Владимир Петров безспорно е дългогодишен преподавател по гражданско и семейно право и автор на съчинения в тази област на правното знание. Той е преподавател, когото уважавам и на когото съм разчитал като човек и като автор. Въпреки доста категоричния тон, разглеждам статията му „Възможен и допустим ли е от Закона за наследството заветът на владение“[2] като покана за дискусия, а не като окончателна присъда по зададения в заглавието въпрос. Днес има една нова ценност, която макар донякъде да затруднява практиката,  предлага богатство, което допринася за развитието на правото и правната наука: освободената включително от „научна“ цензура дискусия. Наличието на множество независими медии позволи замяната на стремежа за установяването на монопол върху знанието с прилагането на плуралистичните правила на дискусията, в която се споделят и аргументират различни мнения. Дискусия – толкова необходима с оглед на краткото време, с което правото и законодателят разполагат, за да реагират на въпросите, поставяни им във връзка с динамиката на социалните отношения.

И тъй като ми се струва, че твърдения като „неудържимо“ (с. 38, 43, 48), „абсурдно“ (с. 41, 43, 44, 44, 48, 49), „произволно“ (с. 42), „безсмислено“ (с. 42), „лишено от смисъл“ (с. 42), „без никакъв смисъл“ (с. 42), „самоцелно“ (с. 42), „неотносимо“ (с. 42), „невъзможно“ (с. 41), „несъстоятелно“ (с. 43), „дълбоко погрешно“ (с. 41, 45, 49), „откровено юридическо невежество“ (с. 31), „самозаблуждение“ (с. 45), „измислица“ (с. 49) и ред други подобни, дадени за характеризирането на изразено становище, не допринасят за провеждането на една полезна за читателя дискусия, ще се опитам с да се придържам към аргументацията по същество[3]. Именно поради това ще бъда и значително по-кратък.

Цялата статия прочетете на следния адрес:

http://challengingthelaw.com/?p=255

Приятно четене!

Завет на владение

 (статията е публикувана в 
сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2010, стр. 37-46)

Осъществяваното от едно лице владение представлява част от неговото имущество, разглеждано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Владението като фактическо състояние, свързано с определено правно очакване, става елемент от наследството¹ на това лице след настъпването на неговата смърт. При липса на наследници или ако всички наследници се откажат от наследството или не са достойни да наследяват, осъществяваното от наследодателя владение се продължава от държавата по реда на чл. 11 ЗН. По аналогия на правната уредба относно съдбата на собствеността върху движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и върху парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, бихме могли да приемем, че владението, осъществявано от наследодателя върху посочените обекти, ще се продължава от общината, на чиято територия се намират те към момента на откриване на наследството.

Цялата статия прочетете на следния адрес:

http://challengingthelaw.com/?p=106

Приятно четене!

Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)

На 10.03.2011г. присъствах на семинар, организиран от ИК „Труд и право“. В предиобедната си част той беше посветен на въпросите на търговската несъстоятелност. Лектор беше Нели Маданска – Главен инспектор в Министерството на правосъдието, много прецизен и изключително уважаван от мен специалист и преподавател в областта на търговската несъстоятелност. Бяха зададени множество въпроси от практиката и се получиха интересни дискусии, част от резултатите от които заедно с моята гледна точка по тях представям по-долу.

realinfoportal.com

I. Откриване на производство по несъстоятелност (ПН)

1. „Конкуренция“ между няколко кредитори

Когато няколко кредитора искат откриване на ПН, производствата се съединяват и молбите им се разглеждат общо: по-късно подалият искова молба кредитор се присъединява към производството на по-рано подалия исковата си молба кредитор. В полза на присъединения се кредитор следва да се признае съществуването на самостоятелна процесуална легитимация, по силата на която той ще може да продължи искането за откриване на ПН и след евентуалното оттеглянето на молбата на първия по време кредитор, съответно – след неговото удовлетворяване („десезиране“).

Цялата статия прочетете на следния адрес:

http://challengingthelaw.com/?p=116

Приятно четене!