Наскоро ми споделиха едно нестандартно и спорно „разрешение”, използвано от инвеститор с оглед планирано от него изграждане на ветрогенератори. Преди да се снабди с лиценз за енергийно предприятие, въпросният инвеститор се „подсигурявал” като „придобива” вещни права върху чуждите имоти, които ще бъдат засегнати при евентуалното изграждане на ветрогенераторите. Учредяването на сервитутите става на основание чл. 192 и чл. 193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) въз основа на сключен между инвеститора и собственика писмен договор с нотариална заверка на подписите. Тъй като някои от имотите, върху които са разположени ветрогенераторите са сравнително тесни, се оказва, че част от ветрогенератора (роторните перки) преминава в пространството над съседен имот. С оглед на това „преминаване” на ротора на генератора над съседния имот, инвеститорът иска в негова полза да бъде учредено право на преминаване по чл. 192 ЗУТ. В тази правна „обстановка” възниква основният въпрос:
„Допустимо и валидно ли е учредяването на подобен „роторен” сервитут?”
 |
| windy-future.info |
За да се отговори на така поставения въпрос, следва да бъдат разгледани няколко подвъпроса :
1. Каква е разликата между сервитутите по ЗУТ и сервитутите по Закона за енергетиката (ЗЕ)?
2. Какво е съотношението между тях?
3. Какъв е обхвата на сервитутите по ЗЕ?
Разликата е в „необходимостта” от господстващ имот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар