На 10.03.2011г. присъствах на семинар, организиран от ИК „Труд и право“. В предиобедната си част той беше посветен на въпросите на търговската несъстоятелност. Лектор беше Нели Маданска – Главен инспектор в Министерството на правосъдието, много прецизен и изключително уважаван от мен специалист и преподавател в областта на търговската несъстоятелност. Бяха зададени множество въпроси от практиката и се получиха интересни дискусии, част от резултатите от които заедно с моята гледна точка по тях представям по-долу.
 |
| realinfoportal.com |
I. Откриване на производство по несъстоятелност (ПН)
1. „Конкуренция“ между няколко кредитори
Когато няколко кредитора искат откриване на ПН, производствата се съединяват и молбите им се разглеждат общо: по-късно подалият искова молба кредитор се присъединява към производството на по-рано подалия исковата си молба кредитор. В полза на присъединения се кредитор следва да се признае съществуването на самостоятелна процесуална легитимация, по силата на която той ще може да продължи искането за откриване на ПН и след евентуалното оттеглянето на молбата на първия по време кредитор, съответно – след неговото удовлетворяване („десезиране“).
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
Здравей :)
ОтговорИзтриванеТърговската несъстоятелност е доста актуална тема в последните няколко години и се радвам, че си успял да я включиш в блога си и ще може да се коментира. За съжаление аз не можах да присъствам на тази част от семинара, но ще се възползвам от твоето присъствие там:)
Струва ми се, че новата разпоредба на чл. 629, ал. 3 ТЗ ще спре порочната донякъде практика на длъжниците сами да инициират производство по несъстоятелност, с което да затруднят събирането на вземанията на кредиторите си, особено в случаите, когато има кредитори, обезпечени с ипотека и длъжникът не притежава друго имущество, което да бъде осребрено. Да не споменаваме и факта, че при наличието на кредитори, които са постоянно в чужбина (обикновени физчески лица - чужденци), те няма как да участват в събранието на кредиторите, не могат да предявят и вземанията си, което може съществено да накърни интересите им.
Относно въпросите, които възникват при „продажба на вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред (чл. 639б, ал. 2 ТЗ): продават се от синдика след разрешение на съда по несъстоятелността и след получаване на съгласие от събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.“ За мен тази хипотеза чисто практически не е приложима в настоящия й вид предвид изложените и от теб аргументи и би трябвало да се доразвие от законодателя. Безспорно тя дава възможност за увреждане на част от кредиторите особено при оценка на стойността на бъдещите разходи за съхранение и то за един неопределен период. Съвсем различен е въпросът, ако това е еинствения актив на дружеството. В такъв случай би трябвало да не се стига до откриване на ПН въобще, защото би било безпредметно с оглед удовлетворяване на кредиторите и разходите по такова производство.
Тук, обаче, ми хрумва и един друг въпрос, който до известна степен е свързан с материята на несъстоятелността и напоследък е доста дискутиран, а именно уредбата на „фалит на физическо лице“. Наскоро слушах мнения точно по тази тема. Ставаше въпрос за конкретен казус, който нашумя в медиите. Накратко - едно ФЛ взело ипотечен кредит от банка, който престанало да обслужва и банката-кредитор изнася имота на публична продан. След нея банката се удовлетворява частично, но остава вземане за една доста сериозна сума, за която банката налага запор на работната заплата на длъжника. Разбира се, най-виновни в цялата история бяха банката-кредитор и съдия-изпълнителя, който е продал имота на много по-ниска цена според длъжника (по въпроса за принудителното изпълнение се надявам да прочета нова статия в блога съвсем скоро :). Вероятно чисто човешки това е така. От юридическа гледна точка, обаче, ситуацията ми се струва доста по-различна. В конкретния случай, без да съм запозната с детайлите, не успях да открия порочни действия от страна както на банката-кредитор, така и на съдия-изпълнителя. Единственото, което е релевантно, е неизпълнението на задълженията на длъжника, от които следват и негативните за него последици. С оглед поставения казус се зададе въпросът дали не е редно да се уреди от законодателя и „фалитът на ФЛ“, както е направено в някои други страни. Вероятно е необходимо да има и такава уредба, но за мен тя поставя ред въпроси. На първо място са предпоставките, които трябва да са налице. По аналогия с търговската несъстоятелност би трябвало ФЛ да е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, а именно да не може да покрива разходите си. И тук идват големите въпросителни - кой и как преценява наличието на неплатежоспособност - съдът, самото ФЛ, кредиторите, дали банковите извлечения на ФЛ са достатъчни, за да се направи преценка, а какво става, ако това лице се осигурява на минималния за страната доход, а останалата част от трудовото му възнаграждение се изплаща в брой и не се декларира? Какви биха били последиците при фалит на ФЛ? Кой би изпълнявал ролята на синдик? Какво става с имуществото му? Дали и то би следвало да се „осребрява“, както в производството по несъстоятелност? Ако е така, то ипотекарният кредитор ще бъде привилегирован, но ако вземането му не бъде удовлетворено след публичната продан, няма да има възможност да се удовлетвори напълно при липса на друго имущество и със сигурност търговските банки биха се противопоставили на идеята за уреждането на „фалит на ФЛ“. Интересно ми е да разбера ти какво мислиш по този въпрос.
ОтговорИзтриванеЗдравей, Рози,
ОтговорИзтриванеВъпросът за т. нар. фалит или банкрут на физическо лице-нетърговец („гражданска несъстоятелност“ – ГН) наистина е доста дискутиран напоследък (вж например следния линк: http://money.bg/news/id_1781546601). И тъй като е нов институт за България, той поставя редица въпроси. Нещо любопитно: "Банкрут" идва от banca rupta, което означавало "счупена сергия": „на тарикатите по средноверковните тържища, които изпадали в неплатежоспособност и завличали търговските си партньори им теглели един бой, чупели им сергията и ги изгонвали завинаги от въпросния пазар” (http://www.offroad-bulgaria.com/archive/index.php/t-93143.html).
Струва ми се, че едно от основните опасения при уредбата на ГН е да не се позволи на длъжника да се освободи от задълженията си спрямо своите кредитори чрез иницииране и осъществяване на „изчистващо“ задълженията му производство по гражданска несъстоятелност. „Схемата“: натрупване на неизпълними задължения, изразходване на получените парични средства, иницииране на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност. След това – същата схема на ново (макар че законодателно може да се наложи ограничение за еднократност на ГН).
„Проблемът“ при гражданската несъстоятелност е свързан с това, че физическото лице не може да бъде заличено с обявяването му в несъстоятелност (както това се случва при търговската несъстоятелност), нито може да бъде обявено в гражданска смърт (каквато практика е позната в миналото). Това лице продължава да съществува като правен субект и след обявяването му в несъстоятелност.
Въпросът тогава е: какъв ще е правният ефект от провеждането на производството по несъстоятелност:
- ще погасява ли всички текущи задължения за лицето (функция, която към настоящия момент се осъществява от погасителната давност) или само ще ги преразпределя и преурежда (универсално принудително изпълнение без погасителен ефект за неизпълнените задължения)?
- ще ограничава ли дееспособността и правоспособността на обявения в ГН (било то частично, за определен период от време, например: няма право да получава кредити, да регистрира търговски дружества и пр.)?
Във всички случаи обаче е необходима доста широка дискусия с участието на доказали се специалисти в областта на търговското право ;)
Поздрави,
Стоян
Здравей, Стояне,
ОтговорИзтриванеНадявам се, че ще се включат и специалисти по търговско право в дискусията, но на мен ми се струва, че "гражданската несъстоятелност" няма място в търговското право, но пък предполагам, че ще е необходимо да взаимства от доста от уредбата на търговската несъстоятелност,
Пишейки предходния си коментар, се замислих за неблагоприятните последици от гражданската несъстоятелност, т.к. действително физическото лице ще продължава да съществува. Единственото, което ми хрумна е евентуално ограничение за поемане на задължения в бъдеще. Дори и това ми се струва доста абстрактно предвид факта, че участниците в гражданския оборот са разнородни. За ЮЛ може да се направи справка в Търговския регистър, където се обявява несъстоятелността им. За ФЛ би следвало да има аналогичен регистър, за да може да се защитят интересите на бъдещите кредитори. Ще се радвам, ако се появят и други идеи, които да обсъдим.
Здравей, Рози,
ОтговорИзтриванеИ за мен най-важен е въпросът за последиците от приключването на едно подобно производство по гражданска несъстоятелност. В този смисъл са възможни като че ли две решения:
- производството да не погасява неизпълнените в него задължения на длъжника (това може да стане със сключването на "оздравителен план", в който кредиторите се съгласяват да опростят част от задълженията на лицето срещу поемането на ясен ангажимент за заплащане на останалата част). В този случай "проблемите", свързани с увреждането на кредиторите отпадат, тъй като погасяването на задълженията зависи от тях. Това обаче в известна степен обезличава производството по гражданска несъстоятелност, като го приближава до принудителното изпълнение по ГРК - с участието на няколко, та дори и на всички кредитори на длъжника;
- производството да погасява вземанията на всички кредитори, независимо дали са участвали в него. В това се изразява и универсалният характер на производството по несъстоятелност: осребряват се всички активи на длъжника с оглед удовлетворяването на всички вземания на всички негови кредитори. Именно тук се поставя проблемът: първо, ФЛ има несеквестируемо имущество, спрямо което не може да се насочи принудително изпълнение; второ, ФЛ може за в бъдеще да придобие ново имущество, което ще служи като обезпечение по чл. 133 ЗЗД само на поеманите от него бъдещи задължения. Така несъстоятелността може да се разглежда като своеобразно „прераждане“ :)) на длъжника, но и като способ за „завличане“ на кредиторите му. Това може да има положителен ефект: освобождава длъжника от доживотното бреме да изплаща задълженията си. ГН е право на втори шанс. Но от друга страна – позволява злоупотреби. ГН може да бъде капан за кредитори...
Мисля се, че във втората хипотеза биха могли да се предвидят конкретни ограничения в правоспособността на обявените в ГС лица, включително в способността им да теглят кредити, да участват в управлението на търговски дружества, кооперации, да заемат определени длъжности и др.
Напълно съм съгласен с теб, че част от последиците на ГС би трябвало да бъде и включването на името на лицето в публичен регистър на лицата, обявени в гражданска несъстоятелност. Така всеки кредитор ще разполага с информация относно „финансовото“ минало на бъдещия си длъжник преди да реше дали да му предостави кредит или преди влезе с него в каквито и да е било отношения...
Здравей, Стояне,
ОтговорИзтриванеПървата хипотеза, в която има "оздравителен план" на мен лично ми се струва, че ще доведе до обезличаване на същността на производството по несъстоятелност. Според мен няма да има смисъл от такова производство, т.к. длъжникът може да постигне договорки с кредиторите си за опрощаване на част от дълга или за разсрочване на плащанията и извън такова производство. В този случай биха се избегнали и разноските по провеждането на производство по несъстоятелност, което би следвало да бъдат поети от длъжника, а с тях би се намалило имуществото му и съответно удовлетворяването на кредиторите.
Относно втората хипотеза-определено такъв регистър ще е необходим. Доколкото съм запозната, и в момента има аналогичен регистър, до който, обаче, имат достъп само финансовите институции и не е общодостъпен като Търговския регистър. Използва се при отпускане на кредит и в него се съдържа информация относно кредитната история и задлъжнялостта на физическите лица- кредитоискатели.