(в отговор на проф. Владимир Петров)
 |
10minuteastronomy.wordpress.com |
В началото на 21-ви век, когато космическата ера вече е период в историята на човечеството, когато компютърните и биотехнологиите са част от ежедневието на хората, когато комуникациите са по-бързи от всякога, а нововъведенията заливат всички области на обществото ни, задачата на законодателя да дава адекватна и своевременна правна уредба се превръща в истинско предизвикателство. Практиката често изпреварва развитието на правото, което разполага с все по-кратко време за реакция. Развитието на социалните отношения е по-динамично от всякога и това налага известно преосмисляне на характерния за някои области на правото консерватизъм[1]. Струва ми се, че възприемането в тази ситуация на позицията „нищо ново под слънцето“ не отчита спецификата и множеството особености на времето, в което живеем, и в определена степен възпрепятства адекватното правно регулиране. Разбира се, огромният опит на човечеството е безценен съветник при справянето с новите предизвикателства.
Проф. д.ю.н. Владимир Петров безспорно е дългогодишен преподавател по гражданско и семейно право и автор на съчинения в тази област на правното знание. Той е преподавател, когото уважавам и на когото съм разчитал като човек и като автор. Въпреки доста категоричния тон, разглеждам статията му „Възможен и допустим ли е от Закона за наследството заветът на владение“[2] като покана за дискусия, а не като окончателна присъда по зададения в заглавието въпрос. Днес има една нова ценност, която макар донякъде да затруднява практиката, предлага богатство, което допринася за развитието на правото и правната наука: освободената включително от „научна“ цензура дискусия. Наличието на множество независими медии позволи замяната на стремежа за установяването на монопол върху знанието с прилагането на плуралистичните правила на дискусията, в която се споделят и аргументират различни мнения. Дискусия – толкова необходима с оглед на краткото време, с което правото и законодателят разполагат, за да реагират на въпросите, поставяни им във връзка с динамиката на социалните отношения.
И тъй като ми се струва, че твърдения като „неудържимо“ (с. 38, 43, 48), „абсурдно“ (с. 41, 43, 44, 44, 48, 49), „произволно“ (с. 42), „безсмислено“ (с. 42), „лишено от смисъл“ (с. 42), „без никакъв смисъл“ (с. 42), „самоцелно“ (с. 42), „неотносимо“ (с. 42), „невъзможно“ (с. 41), „несъстоятелно“ (с. 43), „дълбоко погрешно“ (с. 41, 45, 49), „откровено юридическо невежество“ (с. 31), „самозаблуждение“ (с. 45), „измислица“ (с. 49) и ред други подобни, дадени за характеризирането на изразено становище, не допринасят за провеждането на една полезна за читателя дискусия, ще се опитам с да се придържам към аргументацията по същество[3]. Именно поради това ще бъда и значително по-кратък.
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
