 |
| Pictured by pinkdianthus |
Прочетете статията на следния адрес:
Приятно четене!
Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!
"Който е започнал, той е наполовина свършил: осмели се да знаеш!". Призивът е отправен от Хораций към човека, който чакал водата да изтече, за да премине на другия бряг на потока. Излишно е да се каже колко дълго би чакал този човек...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Еми честито!
ОтговорИзтриванеЧак сега схванах защо "квази". Обобщено, за разлика от облигационните, които се договарят свободно, вещните "употребявания" имат винаги някаква "привръзка", "нужда": личността при ползването (затова непрехвърлимо), положението на имотите при сервитутите, положението на имота с оглед осъществяваната дейност - при квазиличните. Само суперфицията, възникнала след рим.пр. (там се приращава), май няма.
193 ЗУТ обаче не изисква "съседни".
Здравей, Piliph,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за пожеланието и за коментара.
Радвам се за разбирането на "квази" :) Доста мислих върху термина и още не съм сигурен дали е най-точният ..., още повече, в римското право е имало и "квази"-институти, като например квазиделиктите :)Т. е. представката "квази" си има римскоправна предистория :).
Вярно е, че след римското право от вещноправните фигури, познати на действащото българско законодателство, са измислени допълнително само правото на строеж (представляващ "мутирала" форма на дългосрочен наем :)) и етажната собственост (за измислянето на която въображение в началото на миналия век са проявили белгийците :)).
Напоследък наблюдаваме една тежка законодателна "бременност" с жилищните комплекси от затворен тип, но при ще е необходимо още доста време, за да може да се пригоди англосаксонската правна конструкция на жилищните комплекси от затворен тип към българските „условия“...
Ако търсим "привръзка", такава можем да намерим и при правото на строеж - между правото на строеж върху земята и възникващото с реализирането му право на собственост върху сградата. "Привръзка", за която в правната доктрина е говорено твърде много ;)
А за изискването имотите при сервитута да са "съседни" ми се струва, че наистина не е необходимо във всички случаи. Възможно е например право на преминаване да бъде учредено през 3-4 поредни имота, само последният от които да е съседен на господстващия...
Изобщо вещните права, и в частност сервитутните, са доста „екзотични“ фигури и сложно устроени „характери“ :))
... чувал ли си например за т. нар. вертикални сервитути? :)
Не съм чувал. (И Гугъл не е.) Което хич не значи, че няма. Първоначална асоциация – 185 ЗУТ.
ОтговорИзтриванеЗа ПСтр не те разбрах. Да, изключва приращаването. Да, след построяването *по необходимост* сградата „господства“ над "служещия" терен – 64 ЗС. Аз имах предвид, че *към момента на учредяване* при ПСтр няма специфики спрямо автономията на волята. Докато при сервитутите има „нужда“ и „поземлена връзка“, което може би налага вещния им характер. Преди учредяване на ППолзв има някаква „морална нужда“, която обуславя вещния характер, но го оправдава само приживе.
За ЖКЗТ уредбата, въпреки застъпването ти, е твърде оскъдна (договорът дерогира ли гл. І или само гл. ІІ, оспорими ли са решенията, заварените случаи), проекто-ЗИД-ът съвсем…
Връщайки се към квазиличните – като че ли при тях „размиването“ с ограниченията на собствеността е най-силно, защото ползващото се лице само юридически е 1 бр. определено - 69 ЗЕ.
Относно вертикалните сервитути правилно се насочи към сградите :) В англосаксонската правна система има алтернатива на вещното право на стоеж, която се изразява в разделане на пространството под и над имота на множество хоризонтални пластове с различна "дебелина" (flying freehold). Те могат да се прехвърлят отделно (като самостоятелни имоти), съответно да бъдат господстващи и служещи един спрямо друг в „рамките” на сервитутни права – „вертикални” сервитути ;) Доста въпроси поставят тези вертикални сервитути, но са и чудесно разрешение за различни специфични случаи в практиката.
ОтговорИзтриванеТака е – за правото на строеж: към момента на възникването му то няма някаква „връзка”. Едва след грубия строеж на сградата, правото на строеж преминава в т. нар. латентна фаза и „пази” собствеността върху сградата, като изключва действието на приращението (последваща „връзка” между правото на строеж и правото на собственост върху изградената върху нея постройка).
При ЖКЗТ работата е почти отчайваща :( Сега има един проект за изменение на ЗУЕС, който се отнася до тях и е меко казано напълно объркан...
Какво имаш предвид по „само юридически е 1 бр. определено”. Препращането към чл. 69 ЗЕ свързано ли е с общественополезния характер на обслужваната от квазиличния сервитут дейност?