Създаването на нови софтуерни програми - интелигентни (електронни) агенти, които "общуват" он-лайн с потребителите при сключването на сделки във вриртуалното пространство, поставя въпроса за юридическата квалификация на осъществяваната от тези агенти "дейност". Става въпрос за софтуерни програми, които отчитайки активността на потребителите генерират автоматично определени отговори, свързани и с възникването на правни отношения. Така например, подобен агент може да изпълни наша поръчка при проучването и избора на различни варианти за почивка в чужбина - договора за туристическо посредничество, или да бъдат консултанти при закупуването на определени продукти - консултантски договор. Най-често "общуваме" с подобни агенти, когато закупуваме продукти, предлагани в он-лайн магазини, включително и въз основа на виртуални търгове и наддаване между няколко потребители.
При "некоректно" поведение от страна на тези агенти, още повече при настъпването на определени вреди в резултат от това поведение, се поставя въпросът кой носи отговорност за дадените ни погрешни "съвети" и "ръководство". За да се отговори на този въпрос, трябва да се изясни правната същност на интелигентните агенти и правната интерпретация на тяхното функциониране във виртуалното пространство.
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
Здравей,
ОтговорИзтриванеинтересен блог списваш, открих го днес като споделен в Google Reader.
По темата:
Мисля, че третата теория на вестоносеца е "най-точна" -). Все пак проблемът не е толкова нов: преди е имало пощенски гълъби или кучета носещи вестници, докато днес (макар и за доста по-сложни и комплексни дейности) това са програми или програмирани устройства.
Поздрав,
Емил
Здравей и добре дошъл, Емил,
ОтговорИзтриванеТака е - теорията за вестоносеца е най-старата. За да си вестоносец обаче, според мен, трябва да си "някой" (т. е. правен субект) или "нещо" (предмет/документ, материализиращ или пренасящ някакво изявление). И в двата случая пренасяш "готово", завършено чуждо изявление, което "пътува" към своя адресат :).
Струва ми се, че изявленията чрез интелигентни агенти не съществуват предварително, за да бъдат пренасяни. Те се формират в процеса на взаимодействие с интелигентния агент на базата на предварително зададени от неговия администратор алгоритми. В този смисъл при интелигентните агенти е налице процес на волеизявяване, а не пренасяне на вече изразена воля...
Благодаря ти за коментара и ще се радвам, ако продължим дискусията :)