 |
| clock-desktop.com |
(статията е публикувана в сп. „Собственост и право”,
2009, кн. 4, стр. 34-42)
Въпросът за завета на наследството възниква в случаите на разпореждане с определено наследство по случай на смърт. Наследството може да бъде използвано като способ за индивидуализиране на определена съвкупност от права и задължения при договора за покупко-продажба (чл. 212 ЗЗД). Възможно ли е обаче от разпоредбата на чл. 212 ЗЗД да се извлече и допустимостта на завета на наследство?
За да отговорим положително, трябва да бъдат изследваме и дадем отговор на два въпроса: а) какъв вид завещателно разпореждане представлява разпореждането с наследство по случай на смърт – общо или частно; и б) спецификата на завещателното разпореждане с наследство изключва ли приложението на чл. 212 и чл. 213 ЗЗД.
1. Завещателното разпореждане с наследство
В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения. За някои от тях обаче законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки. Такива са например търговското предприятие и наследството. За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него. Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, но разпореждането с открито, но неприето наследство, включително и чрез извършването на завещателно разпореждане с него, следва да се разглежда като конклудентно приемане на това наследство.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания: а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и б) завети – отнасящи се до определено имущество. Приетото от завещателя открито в негова полза наследство не отговаря на дефиницията по чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като не може да се разглежда нито като цялото наследство на завещателя, нито като дробна част от него. То представлява “определено имущество” по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, обособено в цялото имущество на завещателя и съществуващо като специфична съвкупност от права и задължения. Поради това завещателното разпореждане с наследство ще представлява завет на наследство и ще се подчинява на правния режим на частните завещателни разпореждания.
По правило заветът има за свой предмет определено право от наследството на завещателя, което превръща приелият завета в особен кредитор на откритото наследство. С приемането на възможността заветът да се отнася до определено наследство, съдържащо се в имуществото на завещателя, се признава и възможността заветът да се отнася до съвкупност – не само до права, но и до задължения1. В този смисъл може да се разглежда и използваният в чл. 16, ал. 2 ЗН термин – “имущество”, вместо “право”. С приемането на завета на наследство заветникът се превръща в кредитор на наследството на своя завещател по отношение на завещаното му наследство, но и в длъжник спрямо кредиторите на наследодателя на завещателя по отношение на включените в завещаното наследство задължения. Случаят е аналогичен с продажбата на наследство. Купувачът се явява и длъжник спрямо кредиторите на наследодателя на продавача.
2. Договорът за покупко-продажба на наследство и заветът на наследство
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар