Съществуват тенденции в модерната архитектура, които отправят сериозни предизвикателства към „традиционните“ разрешения във вещно право и изискват гъвкавост при създаването на бъдещото вещноправно законодателство. Типичен пример за това е „явлението“ органична архитектура. От доста време искам да споделя някои свои разсъждения във връзка с вещноправната регулация на органичната архитектура. Решаващият фактор това да стане реалност е статията на Елена Панова „Органичните сгради“, публикувана в сп. „Обекти“, бр. 1, 2011 г. Благодаря за хубавата статия ;)
 |
| akhiabanian.ir |
Новата философия
Органичната архитектура се определя като философия в архитектурата, която насърчава хармонията между човека и природата чрез създаване на сгради с дизайн, който позволява интегрирането им с околността и превръщането на сградата и естествената среда, в която тя е разположена, в единна, взаимно свързана композиция. Органичната архитектура са стреми към естествените неправилни форми на природата, избягвайки „съвършените“ ъгли и прави линии, характерни за класическите днес сгради.
В този смисъл органичната архитектура е крачка назад към праисторическата архитектура на първите хора, чиито сгради са били пригодени за обитаване естествени ниши (пещерите) или помещения, създадени изцяло от природни материали (снежни иглута, преносими сламени палатки и юрти, глинени и дървени къщи, каменни постройки и пр.). Тази крачка назад обаче е и крачка напред, тъй като съвременните ледени хотели (далечни „низходящи роднини“ на иглутата) и подлежащите на рециклиране сглобяеми къщи (вдъхновени от практичността и екологичността на сламените юрти) внедряват едни от най-модерните технологии, даващи огромни възможности за развитие на органичната архитектура.
Връзката между сградата и природата
Няма коментари:
Публикуване на коментар