Въпросът за плацебо ефекта в медицинското право се поставя във връзка с темата за информираното съгласие. С изключение на изрично посочените от закона случаи, във всички останали за извършването на каквато и да е медицинска интервенция лекарят трябва да получи предварително информираното съгласие от страна на пациента.
Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) за получаване на информирано съгласие лекуващият лекар уведомява пациента относно естеството на лечението.
В същия смисъл е и чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗЗ, според който лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности.
При провеждането на лечение, което в определена степен разчита и цели т. нар. плацебо ефект, приложението на двете цитирани по-горе разпоредби изисква лекуващият лекар да информира пациента за обстоятелството, че спрямо него ще се прилагат лекарства, които не съдържат активни вещества с медицински доказано благоприятно въздействие по отношение на диагностицираното заболяване.
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
Здравей, Стояне!
ОтговорИзтриванеСтатията за "плацебо" и "мета плацебо" ефекта е много интересна. Аз лично намирам медицината и подобни теми от медицинското право за много заинтригуващи, но ако позволиш една малка препоръка към тази статия - може би в началото трябва да уточниш какво точно е "плацебо ефект", каква е същността на понятието. Наскоро зачетох една книга за силата на положителното мислене, в която се даваха редица примери за това как много тежки състояния са били преборени от пациента благодарение на умишленото насочане на вяра, положителна мисъл и енергия от самия него. Четейки статията ти направих асоциация с тази книга, но дали правилно съм разбрала? Това ли е плацебо ефекта - "прилагане лекарства, които не съдържат активни вещества с медицински доказано благоприятно въздействие по отношение на диагностицираното заболяване", но без пациента да е информиран за това и появата на положителни резултати в следствие на неговата увереност, че е лекуван със стандартни медикаменти?
Правилно наблюдение - сега като се замисля, разбирам, че наистина не съм уточнил основното (референтното :)) понятие преди да говора за вторичното (генеричното :)).
ОтговорИзтриванеЦитат: "прилагане лекарства, които не съдържат активни вещества с медицински доказано благоприятно въздействие по отношение на диагностицираното заболяване", но без пациента да е информиран за това и появата на положителни резултати в следствие на неговата увереност, че е лекуван със стандартни медикаменти".
Проблемът е във втората част от дефиницията ти (която започва от "но без...") :) - до скоро именно това определение описваше Плацебо ефекта. Можем да го наречем дори "прото" Плацебо ефект или "първичен" Плацебо ефект :)) Оказва се обаче (в рамките на посоченото проучване), че Плацебо ефектът настъпва и когато пациентът знае, че спрямо него се прилагат неактивни вещества, които по правило не лекуват заболяването, с оглед на което се вземат. Ако това бъде доказано, ще се промени същността и разбирането за Плацебо ефекта. Т. е. ще отпадне втората част от твоята дефиниция. Въпросът, който решава "Мета" Плацебо ефектът, е "Как въпреки знанието на пациента, настъпва Плацебо ефект?"
Ако приемем за верни резултатите от направения експеримент, би трябвало втората част от твоето определение за Плацебо ефекта да отпадне.
Или да приложим "орязаната" деиниция (без втората й част) за ново явление - въпросния "Мета" Плацебо ефект. Във всички случаи спорът ще продължи относно това защо и при знание на пациента настъпва лечебен ефект :) Причината е че това в известна степен обърква досегашното разбиране за силата на вярата...
Следващият въпрос е: "Допустимо ли е да продаваме "вяра" чрез Плацебо лечение - пациентът си плаща за нещо, което не го лекува по правило. Лекува го неговата вяра в него. Подобно лекарство всъщност няма самостоятелна стойност. Или не е така?
:)))
Т.к. темата е от „по-екзотичните” и за първи път се запознавам с нея тук, мога да дам само „любителски” коментари, които едва ли ще спомогнат за „развитието на правото” )), но все пак ....
ОтговорИзтриванеВсъщност мисля, че „продаваната вяра чрез Плацебо лечението” би имала самостоятелно значение, ако наистина е доказано, че този положителен ефект го има. В крайна сметка пациентът плаща за резултата, а не за метода и ако него го има, редно е да бъде заплатен. Ако можеше сам да го постигне чрез вяра, то той не би потърсил помощта на медиците, най-малкото за тази „услуга” той дължи заплащане. В потвърждение на това идват и твоите думи „самата медицинска процедура има лечебен ефект, независимо от знанието на лицето, че лечението е симулирано. Достатъчно е пациентът да бъде третиран като такъв и спрямо него да се извършва формално определена система от действия (процедура), за да се разчита на благоприятно лечебно въздействие”
За началото на коментара ти ... бих искал да ти припомня третото правило от Правилата на блога :)
ОтговорИзтриванеПравото се развива от всеки един практикуващ юрист, който има смелостта да мисли (sapere aude)... От това, което чета и от познанството си с теб, съм сигурен, че попадащ именно в тази категория :))
За процедурата и за цената: в крайна сметка, като не можеш сам да мобилизираш вярата си, плащай на някой друг да го направи ;) Във всички случаи обаче всеки от нас като пациент следва да има едно на ум за евентуална Плацебо злоупотреба... Тъй като доколкото съм чел, Плацебо ефектът почти винаги е само временен - така че си плащаме само за временно облекчение...
:))