„Един от основните въпроси в правото може да бъде зададен по няколко начина: към кого да бъдат адресирани правните норми, на кого да бъдат предоставени субективни права и кой да бъде признат за страна по правните правоотношения? Въпросът всъщност е кой да бъде признат за субект на правото?
Историята е доказала, че качеството „правен субект“ е динамично и променя своя обхват с развитието на правото. Имало е случаи, при които определени хора са били третирани като обект на власт (например: жената и децата, които в римското семейство са под властта на съпруга и бащата) или като предмет на собственост (например: робите и военнопленниците в Древен Рим). Познати са и случаи, при които адресат на постановена присъда е животно (например: присъдата на Иван Вазов срещу куче, ухапало човек)...
Може ли, въпреки динамиката на понятието за субект на правото, да бъде обособен някакъв общ и запазил се константен критерий, въз основа на който правото "посочва" своите субекти? Кое е уникалното качество или способност, които идентифицират правосубектността? Как правото преценява на кого да признае качеството на правен субект?
На тези въпроси са давани различни отговори. Нека да разгледаме основните от тях:
Няма коментари:
Публикуване на коментар