(статията е публикувана в
сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2010, стр. 37-46)
сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2010, стр. 37-46)
Осъществяваното от едно лице владение представлява част от неговото имущество, разглеждано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Владението като фактическо състояние, свързано с определено правно очакване, става елемент от наследството1 на това лице след настъпването на неговата смърт. При липса на наследници или ако всички наследници се откажат от наследството или не са достойни да наследяват, осъществяваното от наследодателя владение се продължава от държавата по реда на чл. 11 ЗН. По аналогия на правната уредба относно съдбата на собствеността върху движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и върху парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, бихме могли да приемем, че владението, осъществявано от наследодателя върху посочените обекти, ще се продължава от общината, на чиято територия се намират те към момента на откриване на наследството.
Цялата статия прочетете на следния адрес:
Приятно четене!
Здравей, Стояне,
ОтговорИзтриванеОтново интересна статия и интересен подход :) Поздравления!
Напълно съм съгласна с тезата ти, че заветът на владение е възможен, изхождайки от аргументът за по-силното основание, а именно- завещателното разпореждане с търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически състояния (каквото е и самото владение).
Иска ми се обаче да обсъдим една част от статията, а именно:"При евентуално отнемане или нарушаване на владението в периода между откриването на наследството и приемането на завета срещу нарушителя ще могат да бъдат предявявани владелчески искове. При наличието на изискуемите от закона предпоставки следва да се допусне възможността за предявяването и на двата иска по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС, както от страна на лицата, на които са възложени функции по съхраняване на наследството (изпълнителя на завещание, управителят на наследството и въведените във владение наследници), така и от самия заветник." В началото споменаваш, че "облагодетелстваното лице ще може да разполага с владелчески искове след като получи фактическата власт върху вещта". Т.е. началният момент, от който заветникът разполага с владелчески иск дали е приемането на завета или е получаването на фактическата власт? Струва ми се, че това би трябвало да е момента на приемане на завета, а не на получаване на фактическата власт, т.к. вещта може да се държи от управителя на наследството или от наследниците. В случай, че те откажат да предадат фактическата власт върху вещта, би следвало заветник, който е приел завета на владение, да може да се защити с владелческите искове.
За мен възникна и един може би малко страничен, но пък практичен въпрос, който е свързан с оценката на стойността на владение от гледна точка на преценката дали заветът на владение нарушава запазената част от наследството. Струва ми се, че в това отношение ще възникват много спорове и оценката ще бъде доста трудна. Според мен тя би трябвало да се извърши на основа стойността на евентуалното правото на собственост, което заветника би придобил и разходите, които той би направил във връзка с владението. Какво става, обаче, ако той не стане собственик по някаква причина? Няма ли да се промени стойността на завета спрямо запазената част на наследниците?
Иска ми се да коментираме и още един въпрос, свързан с факта, че заветникът не продължава добросъвестното владение, а то се превръща в недобросъвестно и за него не тече кратката придобивна давност. В случай, че добросъвестният завещател е владял вещта (недвижим имот) в продължение на 6 години преди откриване на наследството и приемане на завета на владение, трябва ли заветникът да го владее още 4 години, за да може да стане собственик? Би следвало да е така, ако изхождаме от факта, че владението се е превърнало от добросъвестно в недобросъвестно. От друга страна, обаче, кратката давност по отношение на завещателя е изтекла преди откриване на наследството, но той не се е позовал на нея и съответно не е станал собственик.
Мисля, че засега е това от мен. Ще се радвам да продължим да коментираме, а се надявам, че няма да съм единствената "престрашила се" да изкаже мнение.
Относно коментарите на проф. Петров- аз ги пречетох, но ще очаквам да видя и твоя отговор тук, за да се включа отново.
Поздрави,
Розалия
Здравей, Рози,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара и за задълбочения прочит на статията.
Задаваш важни и много интересни въпроси,
на които с удоволствие ще се опитам да дам възможен отговор.
Относно владелческите искове
Доколкото разбирам в направения от теб цитат става въпрос за владелческите искове в случая на т. нар. косвен завет на владение: когато предаването на осъществявано от завещателя владение е предвидено като тежест по направено от последния завещание в полза на друго лице. Хипотезата е следната. Едно лице (завещателят-владелец) чрез универсално завещателно разпореждане завещава цялото си имущество в полза на друго лице (наследник), като уговаря като тежест (чл. 17 ЗН) предаване на осъществяваното владение в полза на трето лице (облагодетелствано от тежестта лице). Именно за тази, наистина „екзотична“ :), хипотеза е преназначено цитираното то теб изречение ;).
В случая владението не се продължава от заветник, а се предава от определен от завещателя наследник в полза на трето облагодетелствано лице. Поради, ми се струва, че третото облагодетелствано лице е в положение, различно от заветника на владение. В този смисъл: „Облагодетелстваното лице ще може да иска изпълнение на уговорената тежест като заинтересувано лице по реда на чл. 17 ЗН, но няма да може да предявява владелческите искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС. Той ще разполага с тези искове едва след като получи фактическата власт върху вещта в резултат от изпълнението на уговорената в негова полза тежест“. Посочените разсъждения съм направил с оглед естеството на тежестта, съгласно чл. 18 ЗН: „Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане“.
Иначе си напълно права. При завет на владение с приемането на завета заветникът установява фактическа власт чрез лицата, които управляват наследството. И да: от приемането на завета заветникът ще може да се защитава с владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, ако разбира се – са налице предпоставките за предявяването им. Владелческите искове следва да са приложими и срещу управителя на наследството, съответно – срещу наследниците, които не изпълняват направения от наследодателя завет на владение.
Относно оценката на стойността на владението
Оценката на стойността на владението като факт, свързан с „правно очакване“, определено е доста сложен и труден въпрос. Съгласен съм с теб, че най-вероятно тя следва да бъде направена с оглед евентуалната стойност на правото, което би могло да бъде придобито въз основа на владението, като се отчита продължителността на оставащата част от давностен срок и другите фактори, които в конкретния случай биха могли да се отразят върху реализирането на „правното очакване“ (например: поведението на собственика на имота; обстоятелството, че собственикът е неизвестен и пр.).
„Какво става, обаче, ако той не стане собственик по някаква причина?“ Може би именно този риск следва да се отчете при извършването на оценката. А за преизчисляването на запазената част, ще ми е интересно да чуя твоето мнение и мнението на останалите читатели :)
Относно продължаването на добросъвестно владение
ОтговорИзтриванеМного интересен е и третият ти въпрос. Тук следва да спомена предварително, че споделям тезата, според която във фактическия състав на придобивната давност се включва и фактът на позоваване (съществува и друга теза, според която правните последици настъпват автоматично – с изтичането на предвидения от закона срок) и има действия от момента на извършване на този факт (а не обратно действие от момента на започване на владението). Разсъжденията по-долу са направени от тази изходна позиция.
Ако завещателят е осъществявал добросъвестно владение повече от 5 години, но въпреки това не се е позовал на придобивна давност в своя полза, може би той е направил това именно, за да позволи продължаването на владението отпосочения от него заветник. Позоваването и придобиването на собствеността биха довели до отпадане на действието на завета на владение (нещо, за което съм споменал в статията).
Интерес представлява и въпросът дали универсалните наследници, които встъпват в положението на наследодателя могат да се позоват на изтеклия в полза на последния давностен срок въпреки направеното от него завещателно разпореждане? Струва ми се, че не би трябвало да им се позволява подобно действие, тъй като то би противоречало на волята на завещателя. Последната – в случай на приемане на завета, поставя наследниците в положението на държатели на съответната вещ. Те я държат от името и за заветника, приел завета на владение.
Това е, което се сещам на този етап.
И аз се надявам на участие и активност от страна на други колеги, въпреки проблемите с постването на коментарите, които се оказа, че създава Blogger.
Поздрави,
Стоян
Здравей, Стояне,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за отделеното време и за изчерпателните отговори на поставените от мен въпроси. Сега ми се изясни объркването ми относно владелческите искове.
Относно преизчислението на размера на наследствената маса ми се струва, че следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 31 и сл. ЗН. Владението като фактическо състояние следва да бъде добавено към наследствената маса и така да се определи целия и размер и съответната запазена част на всеки наследник. Проблемът, обаче, би възникнал в случай, че заветникът не стане собственик на вещта. Тогава наследниците със запазена част са получили повече от полагаемото им се. В тази хипотеза ми се струва, че трябва да се преизчисли размера на наследствената маса и да се намали със стойността на владението. Възниква, обаче, въпросът какво става в случай, че някой от наследниците със запазена част (която съответно е била по-голяма заради увеличената с владението наследствена маса) се е разпоредил с част от наследеното имущество. Струва ми се, че би следвало да се защитят правата на третите добросъвестни приобретатели. В тази хипотеза трябва ли наследникът да отговаря и с останалото си имущество, за да се попълни наследствената маса до новия й размер, макар и вече намален?
П.С. Смелостта за мен не е да се задават „трудни“ въпроси, а да им се намират отговори. Това, което правиш ти!
Благодаря ти, Рози.
ОтговорИзтриванеВсеки, който участва в дускусия, проявява смелост. Смелостта е това, което превръща наблюдателя в професионалист ;)
Уважавам хората, които имат тази смелост и са готови да отделят от времето си, за да изразят и аргументират своето мнение по определен въпрос.
Радвам се, че ти си сред тях :)
Здравей отново, Рози,
ОтговорИзтриванеАко заветникът не стане собственик (дори и причината за това да е извън заветникът), запазената и разполагаемата част не следва да се преизчисляват. Рискът от неосъществяване на правното очакване следва да бъде включен в оценката.
Определянето на запазената/разполагаемата част следва да става към момента на откриване на наследството. Последващата "съдба" на владението не следва да се отразява върху направените "изчисления". Така поне ми се струва с оглед осигуряване на определена правна сигурност и стабилност.
Все пак въпросът остава отворен :))
Здравей, Стояне:)
ОтговорИзтриванеИ аз си мислех нещо такова с оглед осигуряване на правната сигурност. Възможността за евентуално преизчисляване би ограничила и свободата на наследниците със запазена част да се разпореждат с полученото наследство поради риска от намаляне на наследствената маса, което би било доста несправедливо. Това би означавало във всеки един момент наследникът със запазена част да притежава определено имущество, чиято стойност да отговаря на намаления му дял от наследствената маса, което ми се струва прекалено рестриктивно....